"Жестока любов" - Колийн Хувър - Ревю

Мими Стаматова
5.07.2018 г.
време за четене: 3 мин.

Здравейте, прекрасни! Днес жегата ми влияе и реших да ви представя мнението си за книга, която винаги ще остане в сърцето ми и за авторката, която много често ще е обект на вниманието ми в блога. Говоря ви за "Жестока любов" от Колийн Хувър/издателство Ибис; цена на изданието: 12,90лв./

Ще се радвам, ако някой е прочел книгата да ми пише какво мисли за нея.

Прочетох книга преди горе-долу месец и от тогава мирогледът ми се промени изцяло - НАИСТИНА.

РЕЗЮМЕ:

Когато 23-годишната студентка Тейт Колинс отива да учи в Сан Франциско, още първата вечер пътят й се пресича с този на пилота Майлс, приятел на брат й. Той е мълчалив, никога не се усмухва и очевидно таи голяма болка в себе си.

Това не е любов от пръв поглед. Те едва ли биха могли да станат и добри приятели. Единственото общо, което Тейт и Майлс имат по между си, е взаимното им привличане. Уговорката за неагажиращи срещи ги устройва идеално, защото той не иска любов, а тя няма време за нея. И нещата биха могли да се получат, стига Тейт да се придържа към единсвените две правила на Майлс:

Никога не питай за миналото.
Не очаквай бъдеще.

И двамата си мислят, че могат да се справят, но изведнъж миналото и бъдещето се преплитат...

Книгата ме погълна изцяло от самото начало. Наистина не бях чела толкова изпълнен с емоции текст. Сякаш всяка една страница беше пропита с тъгата на Майлс и вдъхновена от хъса и ентусиазма на Тейт.

Тези двама души не са перфекни. Колийн Хувър е създала наистина силни характери, които да се противопоставят един на друг и да изградят тази впечатляваща история. Определено е намерила баланса между перфекционизма и несъвършенството, което ме кара да изпитвам, само и единствено, позитивни емоции към книгата и авторката. Идеята историята да бъде разказана от две гледни точки, едната в миналото - на Майлс от преди шест години, а другата в настоящето от името на Тейт, за мен беше гениална. Начинът, по който Хувър е съумяла да свърже тъжните моменти в миналото на Майлс с тези, в общото им настояще с Тейт, беше просто великолепена. Връзката на тъгата и забавните моменти в книгата много ми хареса. Естесвено към майсторсвото на авторката, прибавям и стила и описанията й, които бяха най-добрите, които някъде, някога съм чела.

За книгата мога да кажа много неща, но ще се опитам да ги съкратя.

Когато се поставя на мястото на Майлс...просто не мога да си представя, че един човек може да страда толкова и все още да има сили да продължи да живее. И до някъде разбирам правилата му, защото аз смятам, че него го е страх отново да се докосне до любовта. Това за бъдещето. За миналото смятам, че той просто не иска "да се сипва сол в раната" както се казва. В общи линии Майлс ми влезе под кожата от момемнта, в който се разплака при първата среща с Тейт. Никога не можех да му се сърдя и да съжалявах го, но според мен се видя, че под маската, която си слага се крие едно много мило и наренено момче.

Какво да кажа за Тейт...Тя е просто...достатъчно силна, за да бъде с Майлс.

За мен това беше първата толкова емоционална любовна история така ми

въздействаха, че всеки път щом един от тях страдаше и аз страдах по малко с него. Толкова ги оничам като двойка, че през цялата книга исках да взема мислите на единия и да ги сложа в главата на дугия, за да могат най-накрап да се разберат.

Краят на книгата ми хареса страшно много. Беше много сладко и много мило и поучително. Най-много ми хареса момента, в който Майлс намери удушник на страха си в новородената си дъщеричка. Някакси краят успя да ми вдъхне надежда и да ме накара да свърша тази толкова прекрасна книга с усмивка.

Най-важното за мен беше, че видях емоцията в Майлс, щастието му от факта, че отново е баща. И още по-важното, той знае, че Тейт и Сам ще му помагат да се справи със всеки един свой страх и всяка една болка в живота му, защото ще му отдадат сърцата си, както той ще им отдаде своето, точно така както го е отдал на Рейчъл и Клейтън някога.