Всички места на Финч и Вайълет или ревю на "Всички наши места" от Дженифър Нивън

Здравейте! Днес очевидно е един доста емоционален ден! И след като плаках около 2 часа, главата ме боли от около четири...реших да кача това ревю.

Както казах днес ще си говорим за "Всички наши места" от Дженифър Нивън, издателството за България е "Enthusiast", а цената на изданието е 15,00.

Първо искам да кажа няколко думи за облика на книгата. Казвам едно ГОЛЯМО БРАВО на издателство "Enthusiast", че са запазили оригиналната корица. Не че не харесвам българските корици, даже напротив /особено, след като любимият ми автор (Колийн Хувър) публикува снимка на българската корица на най-новата си книга(All your perfects) и така похвали българското издателство/, но за тази книга корицата значи много и на мен много ми хареса, че са я запазили. Палец нагоре Еnthusiast. Сега заглавието на английски според мен малко се разминава с това на български, мотото на книгата е различно/явно така трябва, какво разбирам аз от превод ;) :)/, но това не пречи на книгата да е страхотна, невероятна и една от любимите ми.

Резюме:

Историята на момиче, което се учи как да живее от момче, което иска да умре.

Теодор Финч е запленен от идеята за смъртта. Всеки ден той обмисля различни начини, по които може да умре. Но и всеки ден търси и намира нещо, заради което да живее. Вайълет Мърки живее за бъдещето и брои дните до завършването, когато ще избяга от малкия град в Индиана и от мъката, която я задушава, след като внезапно загубва сестра си. Срещата на Финч и Вайълет, шест етажа над земята, се оказва съдбоносна и за двамата. И когато тази странна двойка обединява усилията си в училищен проект за забележителностите в родния им щат, младите хора поемат на пътешествие, което ги отвежда на невероятни места – величествени, обикновени, красиви, грозни, странни, изненадващи. Също като живота! И както често се случва, се оказва, че най-ценните уроци се научават по най-необичайния начин.

Това е емоционална и трогателна история за споделената любов, за пълноценно изживения живот и за двама млади хора, които се откриват един друг, докато стоят на ръба...

Звезди: 5/5

Първо ще започна с това защо дадох на книгата 5 от 5 звезди.

1. Ами...тя е невероятна. "Жестока любов", със своята романитична и чувствена история, държи класацията без да помръдне, но "Всички наши места" е точно зад гърба и.

2. Не мога да си кривя читателската душичка, че тази книга много, много, ама страшно много ми харесва. Някакси...привързах се към Финч и Вайълет и когато тяхното пътуване приключи...сърцето ми се разби на хиляда парчета. И въпреки това страшно обичам тази книга!

И така...

Доста ми е трудно да започна това ревю...

Ще започна така....книгата започнах сякаш беше нещо развлекателно и между другото. "Тинейджърски роман, ще се срещнат, ще се влюбят и книгата ще свърши - идеална лятна книжка" - мои думи. Е....браво на Дженефър Нивън, браво на всеки един редактор на тази книга, успяхте да ме разубедите.

Не казвам, че книгата не е интересна или, че не можете да я прочетете през лятото, просто...според мен не трябва да се гледа така леко на нея. Определно не е книга за развлечение. Питате ме защо? Защото ще се привържете към невероятната история, а края ще ви остави с отворени уста.

Мога да говоря вечно за Финч. "Това е първият мъжки персонаж от тинейджърска книга, който няма плочки и аз се влюбих в него" - това казах на мама, след като вероятно и надух главата, говорейки 2 часа за книгата. Просто Финч....е Финч. Не мога да сравня нито един друг мъжки персонаж с него. Да странен е, да не се приема такъв какъвто е, но ние нямаме право да го наричаме

"Шантавелко","Ненормален" или "Луд". Според мен всеки има моменти, в които не се харесваме такива, каквито сме. И ако наричаме едно изгубено седемнадесет годишно момче шантаво и откачено, значи и ние сме такива. Обичам го и винаги ще го обичам въптеки това, което се случи.

Хей, Тео, аз те разбирам ! Надявам се да си намерил твое място, някъде във Вселената, на което да си спокоен и да се чувсташ добре, защото знаех, че на Земята не е твоето място! Ти стана част от живота ми с всяка една страница, която ми даде още малко от страхотния ти живот! Аз те обичам!

Ултравайълет Неутразимамърки...

Този прякор, колкото ме разсмиваше толкова и ме натъжаваше. Защото за мен така Финч показваше колко значи Вайълет за него.

Ако трябва да говоря за нея като героиня, тя много ми хареса. И може би ми хареса, защото не беше от онези умните и красивите, които знаят всичко, само не знаят колко са красиви. За мен Вайълет беше точно обратното. Тя знаеше "колко струва", но беше прекалено съкрушена, заради случилото се със сестра й. Което, ако трябва да съм честна/а аз съм/, ме дразнеше в самото начало на книгата. Не толкова, че не можеше да го преоделее колкото факта, че някакси не искаше.

За нея разбрах едно - тя също е шантава, по собствен начин и й трябва някой също толкова шантав, за да се отпусне. И това беше Финч. Вайълет наистина ме дразнеше първите 50-60 страници на книгата, но щом се сближиха с Финч, мнението ми коренно се промени. Сякаш срещнах една друга геройня, която много повече ми харесваше. Сякаш те с Финч даваха един на друг това, което другият нямаше. Тя му даваше своето спокойствие, увероност и подкрепа, а той на нея - малко от неговата странност, защото няма какво да се лъжем всички имаме нужда от малко ненормалност ;) :).

И точно, когато си мислех, че сме си "оправили сметките", въпреки това, което се случи в книгата, Ултравайълет ме накара отново да и се нацупя, заради това, което направи накрая. Дали останах с добри чувства за нея накарая, ще попитате?

ЕСТЕСТВЕНО! Това момиче успя да ми вдъхне малко оптимизъм, след като се опълчи на родителите си. След като преживя всичко с Финч и остана цяла успя да ме убеди, че има защо да я харесвам.

Затова...браво Ултавайълет Неутразимамърки!

Като за финал искам да кажа следното. Замислих се и осъзнах, че наистина ИСКАМ да живея в свят създаден от Теодор Финч. Защото знам, че този свят ще е малко по-шарен, малко по-откачен и най-важното - малко по-добър от нашия! Свят, в който няма нормални и ненормални. Свят, в който няма етикети и диагнози. Свят, в който няма обиди и лоши хора. Светът на Финч и Ултравайлет!

"И за малко наистина живях!"

Книгата остави голяма следа в читателският ми живот! Сугурна съм, че ще остане в сърцето ми за много дълго време!

Надявам се ревюто да ви хареса, ако някой е чел книгата, ще се радвам да сподели мнението си.

И запомнете: Четенето е страст, затова четете!